Котка

Котката е домашно животно. По цял ден се излежава край печката през зимата или се препича лениво на слънцето през лятото. Но да не помислите, че е мързелива? Напротив? Когато потрябва, котката може да покаже колко пъргава е всъщност! Тя майсторски дебне птичките по двора и като стрела връхлита върху тях. Понякога козината й щръква, гърбът й се извива като лък и показва острите си нокти. Тогава и кучето бяга от нея, защото не иска да носи по кожата си белезите от котешките нокти и зъби. Та нали котката е близка роднина с такива кръвожадни животни като тигъра и леопарда!

Домашната котка е месоядно животно. Храни се с дребни животни, които обикновено издебва и убива из засада. Голям враг е на мишките, не прощава на врабчетата и на други дребни птички, похапва си и риба. Но отглеждането на котката е свързано най-вече с унищожаването или прогонването на мишките и плъховете от домове, магазини и складове за хранителни продукти.

Котките живеят 10—12 години. Всяка година, а понякога и два пъти в годината, тя ражда по 4—5 малки слепи котенца. Първите дни майката старателно ги крие от неприятели. Когато ги изведе навън, а това става след две седмици, котенцата са прогледнали и пораснали. Малките котенца са най-често различни по цвят, красиви, пъргави и мили. Те по цял ден играят. В играта взема участие,и майката. Неусетно тя ги научава да дебнат, да се хвърлят из засада, да бягат, когато видят опасност. . . Така малките котенца закрепват и растат бързо. Котките имат силно обоняние и остро зрение. Виждат добре и нощем.

Котката е много полезно животно. Тя безпощадно изтребва мишките и прогонва различни вредни гризачи. За една година може да изяде стотици и стотици мишки. Котката спасява за човека големи количества хранителни продукти и зърнен фураж. Затова тя е желан обитател на всеки селски дом.