семейство Котки

Котките са сред най-впечатляващите бозайници. Макар и да притежават типичната за бозайниците телесна структора (четириноги, с поне 4 пръста на всеки крайник, с дълга опашка), те имат и някои специфични черти (прибиращи се нокти, изключение прави гепарда, малки и с добре развити мускули муцуни, силно развити сетива, специално разположение на зъбите). Характерно за котките е острото зрение. Нощем зрението им е най-силно, очите им са като фарове, защото използвуват светлина от всеки източник, дори и от звездите. Светлината се отразява в мембраната зад ретината, наречена тапетум. Отражението възбужда отново фоточувствителните клетки и улеснява нощното виждане. Но котките са изветни със силата и бързината си, а гепардът е най-впечатляващ сред тях, той развива скорост от 90 км/ч за 4 сек. Те са с резлично оцветяване и шарки на външен вид. Смята се, че точките на гепарда са оригиналните шарки, и че розетките и дори райетата са се образували от такива точки. Дори лъвовете които нямат шарки са се появили от животно на райета, което личи от бледите следи по козината на всяко малко лъвче. Независимо от розмера и шарките котките имат една обща черта - те са родени убийци. Клас Felidae е клон на all feliforms, по-близък до Felis, отколкото до Herpestidae, Hyaenidae, Viverridae или Nimravidae. В класа има два рода. Homotherinae включва т.нар. съблезъби котки, докато Felinae включва всички съществуващи в наши дни котки. Felinae може също да се определи като коронен клас, включващ всички видове живи котки, техния най-скорошен общ предшественик и неговите наследници. Първата котка, Proailuris, датира в откритите вкаменелости от преди около 34 милиона години. Първите котки са били малки горски същества като днешния линзанг и ловували сред клоните на дърветата. Те са много пъргави, имат остър слух и бинокулярно зрение. Впоследствие напускат дърветата и слизат в равнините. Само за 2 милиона години са се появили множество нови котки. Предполага се, че Proailuris е бил поне частично дървесен вид. Въпреки, че тази примитивна котка на притежава някои черти на своите наследници и е била смятана за viverrid,, сега е считана за първата котка. Pseudaelirus вероятно е близък до общия предшественик на котките и Homotherines. Сред най-ранните съблезъби котки са Metaiuris и Paramachairodus. За Metaiuris се смята, че е почти основен член на "истинските котки", предполага се още че съвременните котки са произлезли от съблезъб предшественик. Но както посочихме по-горе, тези два рода най-често са считани за основни форми на съблезъбите котки и отделни видове от родословието на съвременните котки. Интересно е, че Smilodon се смята за част от homotherines, но нови доказателства подсказват, че поне този род може би е родсвен на съвременните големи котки. Smilodon е типичен "съблезъб тигър" , въпреки че всички machairodontines и някои родсвени двуутробни са имали сравнително издръжливи горни кучешки зъби, тези на Smilodon са вероятно най-впечатляващите. Може би той е използвал гиганските си кучешки зъби за да "ги впие отстрани и да прекъсне сънната артерия". Съвременните представители на род Пантери разкъсват плячката си възможно най-бързо и безшумно. За целта те обикновенно я задушават, което изизсква доста издръжливост. Smilodon може би е избягвал това като е разкъсвал трахеята и е прекъсвал сънната артерия. Така плячката не е имала как да реагира. Зъбите на много от съвременните котки са пригодени за типичната им плячка. Кучешките зъби съответсват на прешлените на жертвата и прекъсват грабначния стълб с точноста на скалпел. Други огромни бозайници, съществували по времето на Smilodon са били мастодонтите и различни видове носорози. Той не е бил гигант, в сравнение с другите котки. Съвременния африкански лъв (Panthera leo) достига тегло до 250 кг (мъжкия), а големите сибирски тигри (Panthera tigris altaica) могът да надхвърлят 320 кг. Трите вида Smilodon са варирали в размерите си донякъде колкото съвременната пантера (Smilodon fatalis е населявал западните части на Северна Америка и е достигал около 100 см височина на рамото си). Щом S. Fatalis е бил сравнително малък, как е успявал да се справя с плячка, тежаща над 1 тон? Това не е толкова невероятно, колкото звучи. Съвременните дългоопашати невестулки с тегло около половин килограм могат да нападат зайци, които многократно надвишава размерите и теглото им. Дори по-впечатляващ е наскоро открития феномен на лъвовете, които убиват слонове (обикновенно млади, но понякога и възрастни) в една област на Африка. Ако S. Fatalis наистина е нападал голяма плячка, то може би са живяли и ловували в групи. Въпреки, че това е възможно има един контрааргумент които идва от съвременните котки кадето само лъвовете живеят в групи (прайдове). Съблезъбите неизчезват с появата на лъвовете и леопардите, няколко години живеят заедно. Но съблезъбите са били изместени от големите котки, т.е. лъвовете, тигрите, леопардите. Тези големи котки лесно се приспособяват към средата на живеене, лъвовете се срещат на такива места като горите, както и на открити места като саваните, леопардиет живеят на разни места от планини до низини. Не е ясно дали съблезъбите са били така приспособими и явно някои от тях са били доста зависими от околната среда. Друга версия за изчезването на съблезъбите е, че хоминидите (човекоподбни) са ги прогонили и победили. Вероятно сме помогнали за изчезването на съблезъбите, но без тях може би нямаше да сме задружни и интелигентни същества.

Семейството се разделя на 3 подвида: Гепарди (Achinonychinae), Малки котки (Felinae) и Големи котки (Pantherinae).

До 20-те и 30-те години на 20 век лъвовете, тигрите, леопардите и други видове котки са считани за вредители и се избиват. През втората половина на 20 век са на мода палтата от козина на котки и те биват поголовно преследвани и избивани. Поради тези причина и ред други в момента някои водове котки са застрашени от изчезване.